Бразилско проучване, публикувано в журнала PNAS описва някои от ефектите, които инфекцията със SARS-CoV-2 може да има върху централната нервна система. Ранна версия (все още без peer review), публикувана през 2020 г., беше една от първите, които ...
Бразилско проучване, публикувано в журнала PNAS описва някои от ефектите, които инфекцията със SARS-CoV-2 може да има върху централната нервна система. Ранна версия (все още без peer review), публикувана през 2020 г., беше една от първите, които показват, че вирусът, който причинява COVID-19, може да зарази мозъчните клетки, особено астроцитите. Освен това направи пробив, като описва промени в структурата на кората, най-богатата на неврони мозъчна област, дори в случаи на лек COVID-19.
Мозъчната кора е външният слой на сивото вещество над полукълбата. Това е най-голямото място на невронна интеграция в централната нервна система и играе ключова роля в сложни функции като памет, внимание, съзнание и език.
Проучването е проведено от няколко групи в Държавния университет на Кампинас (UNICAMP) и Университета на Сао Пауло (USP), всички финансирани от FAPESP. Изследователи от Бразилската национална лаборатория по биологични науки (LNBio), Института D'Or (IDOR) и Федералния университет на Рио де Жанейро (UFRJ) също допринесоха за проучването.
„Две предишни проучвания откриха наличието на новия коронавирус в мозъка, но никой не знаеше със сигурност дали е в кръвния поток, ендотелните клетки [покриващи кръвоносните съдове] или нервните клетки. Ние показахме за първи път, че наистина те инфектират и се възпроизвеждат в астроцитите и че това може да намали жизнеспособността на невроните“, каза Даниел Мартинс-де-Суза, един от ръководителите на изследването, пред Agência FAPESP. Мартинс де Суза е професор в Института по биология на UNICAMP и изследовател, свързан с IDOR.
Астроцитите са най-разпространените клетки на централната нервна система. Техните функции включват осигуряване на биохимични и хранителни вещества за невроните; регулиране на нивата на невротрансмитери и други вещества, които могат да попречат на функционирането на невроните, като калий; поддържане на кръвно-мозъчната бариера, която предпазва мозъка от патогени и токсини; и помага за поддържане на мозъчната хомеостаза.
Инфекцията на астроцитите беше потвърдена чрез експерименти с мозъчна тъкан от 26 пациенти, починали от COVID-19. Тъканните проби са събрани по време на аутопсии, извършени с помощта на минимално инвазивни процедури от Александър Фабро, патолог и професор в Медицинското училище Рибейрао Прето (FMRP-USP) на университета в Сао Пауло. Анализът беше координиран от Thiago Cunha, също професор в FMRP-USP и член на Центъра за изследване на възпалителните заболявания (CRID).
Изследователите са използвали техника, известна като имунохистохимия, процес на оцветяване, при който антителата действат като маркери на вирусни антигени или други компоненти на анализираната тъкан. „Например, можем да вмъкнем едно антитяло в пробата, за да оцветим астроцитите в червено при свързване с тях, друго, за да маркираме шиповия протеин на SARS-CoV-2, като го направим зелен, и трето, за да подчертаем двойноверижната РНК на вируса, който се появява само по време на репликация, като го оцвети в магента", обясни Мартинс-де-Суза.
„Когато изображенията, получени по време на експеримента, бяха насложени, и трите цвята се появиха едновременно само в астроцитите.“
Според Куня наличието на вируса е потвърдено в пет от 26-те анализирани проби. Промени, предполагащи възможно увреждане на централната нервна система, също бяха открити в тези пет проби.
„Наблюдавахме признаци на некроза и възпаление, като оток [подуване, причинено от натрупване на течност], невронни лезии и възпалителни клетъчни инфилтрати“, каза той.
Продължаващи симптоми
В друга част от изследването, проведено в Училището по медицински науки (FCM) на UNICAMP, 81 доброволци, които са се възстановили от лек COVID-19, са били подложени на магнитен резонанс (MRI) на мозъците им. Тези сканирания са извършени средно 60 дни след диагностичния тест. Една трета от участниците все още са имали неврологични или невропсихиатрични симптоми по това време. Те се оплакват най-вече от главоболие (40%), умора (40%), промени в паметта (30%), тревожност (28%), загуба на обоняние (28%), депресия (20%), дневна сънливост (25%), загуба на вкус (16%) и ниско либидо (14%).
Brazilian study reveals the...
news-medical.net
A Brazilian study published in the journal PNAS describes some...
После ще добавя още от превода на статията, тъй като се оказа значително по-голяма отколкото очаквах