Не е баш ваксинационно, но какво пък. Малко разтуха в неделния ден не е нещо лошо. Ваксинирайте се и бъдете здрави. ВЕНА КАПИЛЯРОВА Излязох от цеха да изпуша една цигара. Навън вече се бе мръкнало, но все още беше топло и задушно ...

Боян Симеонов
Боян Симеонов
6 май, 2024 в 14:03 ч.

Не е баш ваксинационно, но какво пък. Малко разтуха в неделния ден не е нещо лошо. Ваксинирайте се и бъдете здрави.

ВЕНА КАПИЛЯРОВА

Излязох от цеха да изпуша една цигара. Навън вече се бе мръкнало, но все още беше топло и задушно. Особено когато излизаш от климатизирано помещение обстановката навън изглежда още по-неприятна. Запалих и почесах за хиляден път разкървавената пъпка на глезена си.
Седнах на пейката в очакване на неизбежното. Рояците освирепели комари всеки момент щяха да надушат присъствието на топла човешка кръв. Времето беше тихо - вятърът бе притихнал. Лекото му дихание разклащаше едва едва натежалите от плод клони на джанката.
Както и се очакваше, едва щом запалих цигарата си, един комар кацна на дясното ми рамо. Изтри с предните си краченца кървавото си хоботче и съвсем доловимо за грубия ми човешки слух, се оригна фалцетно. Понечих да размажа насекомото, но за мое учудване то прикри главичка с крачетата си и изписука с човешки глас:
- Моля те, не ме убивай....- ръката ми застина във въздуха. Не можех да повярвам. - Моля те! Няма да те хапя.
Цигарата ми увисна от устните. Комарчето продължи с пискливото си дразнещо гласче:
- Честна маларийска. Няма да те хапя. И без това така съм се насмукала. Ще се пръсна вече.
Огледах се подозрително около себе си. Някой или ми правеше тъп номер или в служебната аптечка бяха започнали да слагат разни хапчета, много по-различни от описаните по нормативите от Министерството на Здравеопазването.
- Ти говориш? - чух се да казвам с невярващ и уплашен глас.
- Да, разбира се - повдигна средния си чифт крака комара- зная български и румънски. Татко е от влашко, а мама е от село Сребърна.
Въздъхнах тежко. Чувствах се като онези по видеоклиповете в интернет, на които им правят скрита камера. Но преди да се опитам дори да формулирам каквато и да била разумна хипотеза за случващото се, комарчето продължи:
- Приятно ми е да се запознаем. Казвам се Вена. Вена Капилярова. Но сестрите ми ме наричат Венка на галено. Живея в "Балтата", недалеч от тук - под листата на един балур край пречиствателната станция.
Ясно беше че полудявам. Така че се оставих на събитията...да става каквото ще. Но майната му. Като ще водя разговор с комар...какво пък. Нека е съдържателен.
- На каква възраст си? - попитах. - Защо говориш с мен?
- Е. Малка съм още. На седмица и половина. В понеделник ще празнувам рождения си ден в една от вашите детски градини. Да посмучкам малко детска кръв. По-вкусна и здравословна е от тази на възрастните. Оня ден например, налетях на един припаднал пияница в дунавския парк. Така се беше натряскал с мастика, че два дни ме боля глава после. Даже прелетях набързо до дома на един онкоболен да ударя малко кръв с морфин,че не се издържаше от болка.
- Ужас! - промълвих.
Комаркинята явно се пообиди малко от констатацията ми:
- Е защо да е ужас? Това са нещата от живота. И ние, комарите, души носим. И пием кръв. Е, не всички де. Тате е веган. Все се вре в цветята с разни други мъжоря и пие нектар. Баба Еритроцита ми каза, че баща ми нещо се е изпедерастил. И на мен много гейско ми се вижда това му поведение... в цветенцата при венчелистчетата, веган, в дружинка с други чичковци...Дали не е бисексуален?
- Ти сериозно ли ме питаш? - сбърчих вежди
- А не... - продължи Вена - Ама се чудя. Като нищо онези от вашата община миналата седмица като пръскаха и да е обърнал резбата от инсектицидите.
Плеснах се по челото в почуда.
- Ей, да. Пръскаха за да ви избият. Ама.... - почувствах се малко неудобно, че щях да задам следващия си въпрос, пък било и на комар: - Ама вие защо не измряхте?
Вена се изкикоти продължително и размята хоботчето си, описвайки въображаеми осморки в натежалия от влагата нощен въздух.
- Пръскали, пръскали. Само ни замаяха главите. Мама каза, че сякаш си правят майтап с нас....
- И с нас също май.... - казах замислено.
- Виж, знам какво мислите за нас, комарите. - започна поучително комарчето Венка. - Ние сме паразити, храним се с вашата кръв. Но хапваме толкова, колкото да се нахраним. Не искаме да ви убием.
- Разнасяте болести - просъсках аз. Гневът започна да клокочи в мен. - Виновни сте за Мал....
- Ние не сме виновни за това - изправи краче Венка - Нито за Маларията или Нилската треска. Просто се случва така, че кръвта ви е заразена и ние несъзнателно пренасяме заразата. Обаче ние не искаме да ви убием. Тъкмо напротив. Колкото повече има от вас, толкова повече храна ще има и за нас. Нарича се биосфера, мое глупаво човешко приятелче.
Кимнах бавно и дълбоко. Имаше логика в това, което тя казваше.
- Вие сами се убивате. - продължи наставнически - една група хора експлоатира друга група хора до смърт. Аз може и да ухапя детето ти, но няма да го убия. Но вашето несправедливо общество ще го направи. По един или друг начин. Като го лиши от лекарства когато е болно, като го размаже пияния шофьор на пешеходната пътека, или наркотика купен от кварталния пласьор, работещ в комбина с полицията. Дори някои от вас не ваксинират децата си, а обвиняват нас за това че разпространяваме болести.
Подсмихнах се.
- Ти какво? Да не си комар - хуманист? Или още по-лошо - комар - комунист?
Венка изпърха с крилцата си:
- Не. Нищо че се водим по червеното - каза тя закачливо - Но така или иначе съм права, нали? Време е да отлитам. Мама сигурно ще ме чака при балура. Не че няма още около седемстотин хиляди деца, но нали ги знаеш майките - винаги се тревожат. А ти... остани със здраве. Нужен си ми. Ти и твоята кръв. Скоро и аз ще ставам майка.
Венка отскочи с крачетата си от рамото ми, направи една почетна обиколка около главата ми и се загуби в юнската нощ.

Боян Симеонов.
юни, 2017г.

Gergana Stamenova
Gergana Stamenova
6 май, 2024 в 15:55 ч.

Само силистренци знаят какво е “Балтата” 🤭
А комарите - ах, комарите. Влизаш в Дунавската градина, два комара те хващат за раменете и отлитат с теб.


Още дискусии
Заглавие
Категория / Тема
Коментари